В
северния край на Източния некропол са
разположени три в близост една до друга
каменни гробници и полуцилиндричен свод.
Гробницата под "Гинина могила" (Свещарската
гробница) е неповторим паметник на
тракийската гробнична архитектура от
световно значение. Заедно с другите две
изящни по-малки гробници - близнаци, тя
образувала единен архитектурен комплекс,
създаден в последните десетилетия на IV
и
началото на III в.пр.н.е. В южната група могили
на този некропол централно място заема най-високата
(20 м) могила на средището, известна като
Голямата Свещарска могила.
Времето на построяване на
Свещарската гробница - средата на III век пр.н.е. съвпада с периода на голям
политически, икономически и културен
разцвет на древнотракийските племена -
гетите. Богатата украса и съвършена
архитектура на гробницата подчертават
политическата мощ на владетеля, за когото е
била изградена в съседство неговата
столица. В района е съществувала голяма
строителна и художествена школа, умело
съчетавала елинистическите концепции с
местните тракийски религиозни и
художествени идеи.
Тракийската царска гробница на
неизвестен владетел при село Свещари,
Община Исперих, Област Разград е едно от най-сензационните
открития през 1982г. при разкопките на
източния некропол. Тя има дължина 7.50 м,
ширина при фасадата - 6.50 м, и височина на
гробната камера - 4.45 м. Състои се от коридор (дромос)
и три квадратни камери - предверие,
странично помещение и гробна камера,
покрити с полуцилиндричен свод. Гробницата
е изградена от големи варовикови квадрати,
свързани с железни скоби, заляти с олово. В
духа на съвременната елинистическа
архитектура и изкуство е изпълнена и
украсата й. Входът й е фланкиран с две
правоъгълни колони - анти, чиито капители
имат рисувана украса от яйцевиден орнамент.
На тях лежи архитравна плоча с релефен фриз
от стилизирани волски глави, розети и
гирлянди. Много оригинално приложение в
украсата на гробната камера са четири
дорийски и една коринтска полуколона,
долепени до стените, които поддържат
архитрав и фриз от метопи и триглифи. В тази
архитектурна рамка умело е вместена
скулптурна украса от 10 женски фигури с
вдигнати ръце като криатиди, изпълнени във
висок релеф, високи 1.20м, представени
фронтално, в дълги дрехи (хитони) без ръкави,
препасани под гърдите с коланче. Дълбоката
подгъвка на драперията под талията е
оформена като обърната цветна чашка от три
акантови листа, завършващи с красиво извити
нагоре волути. Строгите лица на жените са
обрамчени от дълги коси, падащи на раменете
като плитки, а на главите си носят калатос.
Косите, очите и части от дрехата и сандалите
са оцветени в тъмнокафяво, жълто, червено и
синьо.
В централната камера върху
стената над гробните легла е развита в
рисунка темата за обожествяването на
владетеля. В центъра на композицията
богинята поднася златен венец на владетеля,
представен като конник. От двете им страни
пристъпва процесия от прислужници и
оръженосци с различни дарове в ръце. Тази
рисунка по композиция и идея е много близка
до големия фриз от Казанлъшката гробница.
Устната традиция при местното
население нарича средището "Даусдава"
("Градът на вълците"), име, споменато от
Птоломей, вероятно най-древното достигнало
до нас название на гетския център.
Предположението, както и разположението в
Североизточна България, многобройните
погребения на кучета в тази част на древна
Тракия и в могилите на средището са
доказателство и за друга хипотеза, че тук се
е намирала резиденцията на гетския
владетел Дромихет - Хелис, в която той приел
победения от него македонски владетел
Лизимах.
Днес наследниците на древните
траки по тези земи преоткриват истината за
тракийската цивилизация чрез 138-те
надгробни могили в района между градовете
Разград и Исперих. Най-внушителният
паметник на това необикновено съзвездие от
могили и некрополи е световноизвестната
"Свещарска гробнца", паметник с
международно значение, под егидата на
ЮНЕСКО, регистрирана като седми недвижим
паметник на културата, превърнала се в един
от най-атрактивните туристически обекти.