ЧИТАЛИЩЕ “НАПРЕДЪК”

         В Разград, на 17 ноември 1901г., се взема решение за откриване на читалище в градския жилищен квартал “Добровски”, за което се чувства остра нужда, поради отдалечеността на този район от центъра /в Държавен архив -Разград е запазен протокол № 1 с това решение/. Инициатор на това дело е учителят Цани Генчев и още 17 негови съкварталци, между които Богослов Иванов Добрев, Георги Бонев Пулов, Георги Тонев Джебаров, Димитър Иванов Халаджов, Иван Димов Колев, Костадин Манев и др. Приет е Устав и Правилник за вътрешния ред на читалището. Учредителният протокол е одобрен от Министерството на просвещението със заповед №1 /2 януари 1902 г/. Още същата година към читалището се записват около 50 човека и на годишното събрание е избрано читалищно настоятелство, с първи председател -Димитър Иванов Халаджов .

Поради липса на собствена сграда, до 1914 г читалището се помещава в една от стаите на Доброшкото училище, сега СОУ “Христо Ботев”. Купуват се книги, вестници и списания. Организират се утра, четене на глас заради многото неграмотни, изнасят се представления като “Стефан Караджа”, “Васил Левски”, “Многострадална Геновева” и др. Първите актьри-любители са Димитър Ив. Халаджов, Илия Донев Хорозов, Иван Димитров Калев и др. Женските роли са играни от мъже, поради несъгласието на старите хора това да правят девойките.

През следващите години читалищните членове стават около 30. По време на Балканската война / 1912-1913 г/ читалището обезлюдява, а през Първата световна война преустановява своята дейност. През този период се избира временно настоятелство, от хора негодни за военна служба с председател Георги Атанасов и секретар-касиер - Иван Стоянов Халаджов. След края на войната, завърналите се живи съкварталци имат още по-голям ентусиазъм за просвета и култура. Нараства броят на читалищните членове и достига между 100-200.

През 1922г. Управителният съвет на читалището взема решение да се изгради голяма читалищна сграда с театрален салон и просторна библиотечна читалня. Театралната читалищна дейност и други форми на културно-масова работа се засилват чувствително. Събраните средства се внасят във фонда “ Построяване на читалищна сграда”. За първи път в театралната самодейност се включват и жени от квартала-девойките Стояна Димова, Стояна Кьосева, Керана Димова. Играят се пиесите “Службогонци”, “Хъшове”, “Женитба” и др. Общината отчуждава дворното място на Занко Димов Занков, дарява го на читалището и го оземлява с 38 дка ниви. Със събраната сума от 400 000 лева започва строежът на новата сграда, който спира след 9 юни 1923 г. за пет години. През 1928 г Асен Христов Камбуров и Иван Аврамов стават инициатори за доизграждане на читалищната сграда /без салона/. Със събраните средства чрез предприемачите Стефан Калчев и Петър Карадимитров през 1934г. е взето решение строежът да продължи като започва набиране на средства от дарения и мероприятия. С протокол №3 /18 май 1942г/ се провъзгласяват благодетелните членове Любка и Георги Торлакови, които даряват на читалището сумата от 5000 лева и портретите им са поставени в сградата. След поредното прекъсване, строежът се подновява през 1947 г с изграждане на читалищния салон.

Още с откриването на читалищната дейност започва да функционира и библиотека. Започналото изграждане на сградата през 1922 завършва 1935г., когато в самостоятелно помещение се настанява читалищната библиотека с читалня. Днес библиотеката притежава книжен фонд около 15 хиляди библиотечни документи, който през годините на развитието й е достигал и до 33 хиляди. И днес кварталната библиотеката към читалище “Напредък” предоставя своите услуги на ученици и съкварталци, които по традиция обичат и активно ползват библиотечната заемна и читалня. Читателите се обслужват от един щатен библиотекар към читалището.

Доброшкото Читалище “Напредък” е център на културно-просветна дейност, която организира и до днес със съдействието на разградската земеделската кооперация “Напредък”. Основната насока на дейността е свързана със съхраняване за поколенията фолклорното богатство на местното население и участието на живеещите в този градски квартал-млади и стари-в предаване на народностните традиции и обичаи. От 1995 г. читалищното настоятелство се председателства от доктор Гечо Жеков- лекар.

Към Читалище “Напредък” функционира Фолклорна музикално-танцова формация, в която любители-самодейци от детска до преклонна възраст изучават и разпространяват сред населението на града, областта, страната и на международни сцени фолклорното богатство на разградския край. Формацията включва шест състава с участници от различни възрасти:     

      Школа по народни танци - с 40 деца до 8 годишна възраст с художествен ръководител Илонка Занкова, създадена през 1967г.;

Детски танцов ансамбъл “Капанче”- основан през 1961г с 32 на брой ученици от 9 до 14 годишна възраст от ОУ “Христо Ботев”/сега СОУ”Христо Ботев”/ и ОУ “И.Тургенев”. Първи художествен ръководител на състава е Мильо Колев, с последователи Здравко Занков, Йордан Алексиев, Димо Николов и настоящ хореограф Илонка Занкова. Съставът има в своя репертоар над 20 танцови постановки. Гостувал е с успех в Полша, Македония, Турция, Франция. Ансамбъл “Капанче” е носител на орден “Кирил и Методий” -ІІ степен и на награди от участия в различни български фестивали. От участието си в Детския фолклорен фестивал “Децата на България танцуват - Разград 2003” е удостоен с втора награда за изпълнение, втора награда за авторство получава хореографът Илонка Занкова и І-ва награда за музика към танц -дългогодишният разградски музиковед Йосиф Миланов.

Средношколски танцов състав, създаден през 1963 г. съвместно с ТАМ “Щандор Петьофи” /сега Професионална техническа гимназия/, с първи ръководител Ангелина Арабова. Сега съставът наброява 30 средношколци, а художествен ръководител е Здравко Занков;

Фолклорен танцов ансамбъл “Разград” - младежка формация с 40 участника, създадена през 1956 г. с първи художествен ръководител Никола Стоянов.

От 1967г до днес ръководител на ансамбъла е известният разградски хореограф Здравко Неделчев Занков, които от 1965 г. предава своите знания в областта на танцовото изкуство и за постигнати творчески успехи е награден с орден “Кирил и Методий”. Тази формация е постигнала най-високи творчески резултати през годините от създаването й. Репертоарът на ансамбъла включва над 40 танцови постановки, музикални пиеси /оркестрови и солови изпълнения/. Изнесени са над 2500 концерта. С много голям успех са гостуванията на Фолклорен танцов ансамбъл “Разград” в над 20 държави от Европа, Азия и Африка. Много награди и отличия има вече в своя архив тази формация, някои от които са : орден “Кирил и Методий” І-ва степен през 1981 г. за активна творческа дейност, по случай 25-годишнината от създаването му; носител е на Диплом и медал за високи художествени постижения на Министерството на културата на Германия-през 1975 г. от участие в състава на първата културна делегация на Разград в побратимения германски град Нойбранденбург; участва през 1973 г в състава на първата културна делегация в побратимения на Разград град Орел, Русия; носител е на две първи награди за хореография и оркестрово изпълнение от фолклорния конкурсен фестивал в Тунис “Картаген” през 1981 г.; участва и във фолклорен фестивал в Алжир. Ансамбъл “Разград” е участвал във всички национални фестивали на художествената самодейност и е носител на златни медали. Носител е на Кристалната купа и Голямата награда от Националния конкурс “Коледно надиграване Варна-94”. През 2003 г ансамбълът печели сертификат на българската секция на СИОФФ /Съвет на организаторите на международни фестивали за фолклор и традиционни изкуства/- София за участие в организираните международни фестивали от тази организация.

 Колектив за изворен фолклор- създаден през 1956 г от Димитър Машев. Колективът включва 20 самодееца, а негов ръководител е Пламен Панев; Представя обичаи на местния капански фолклор пред населението на Разградска община и други населени места от страната, участва редовно на събори и фестивали на изворното народно творчество. Болшинството от представленията на този колектив са филмирани от Българска телевизия.

Професионален оркестър с народни инструменти - от 1956 г. съществува като самодеен. От 1982г оркестърът е професионален с 8 квалифицирани инструменталисти и ръководител Йосиф Миланов, а от 1987 г негов ръководител е Пламен Панев.