На
4 км югоизточно от град Разград, в началото
на река Боаза-ляв приток на река Бели Лом, е
разположено село Пороище (старо име
Арнауткьой), Община Разград. Благоприятните
поселищни и
природоклиматични условия са предпоставка
за възникване на живот от праисторическо
време, за което говорят намерените останки
от материалната и духовната култура от
каменно-медната епоха, от съществуващото
тракоримско селище.
Интересна е историята на днешното село Пороище. Не може да се датира точно създаването на селото, по исторически документи се допуска, че това е станало през втората половина на ХV век. За първи път селото се споменава в турски регистър на джелепкешани (овцевъди) от 1573 г. под името Арнавуд и с друго название Бинбинаръ (Хиляда извора). Предполага се, че първите жители на селото са били албанци, дошли след покоряване на родината им от турците, което се потвърждава от старото име на селото и от други писмени извори (турски документи, надписи върху надгробни плочи). Пътешествениците Доменико Сестини (1779) и Робърт Уалш (1827) отбелязват, че Арнауткьой е населено с албанци. През селото минавал главният път от Русе през Разград за Търговище, Шумен и Варна , където се извършвала оживена търговия, свидетелство за което са намерените при археологически разкопки многобройни монети. Застъпени били занаяти като абаджийство, чохаджийство, кожухарство, свещарство, кацарство, каменоделство. По предания е извество, че майстори-каменоделци от Арнауткьой участвали в строежа на голямата джамия “Ибрахим паша” в Разград. За благосъстоянието на селото говорят и четирите църкви, съществували през ХVІІ-ХІХ век, които били “арбанашки тип”, изградени изцяло от камък с двускатен покрив с турски керемиди, украсени със стенописи. През 1810 г. селото било унищожено от стихиен пожар, при което останала само една църква “Св. Атанас” запазена до днес.
Арнауткьой не останал настрана от
революционното движение. През м. януари
1872 г. в 
Разград
идва първият помощник на Варил Левски – Ангел
Кънчев и основава революционен комитет. След
това отива в село Арнауткьой, заедно с
разградчанина Гани Чернев и лясковчанина
Марин Цонзаров, където учредяват
революционен комитет, извършено в “тайната
стая” в къщата на свещеник Иван Самоковски (т.
нар. Комитетска къща).
Днес тук е уредена музейна
сбирка, отразяваща историята на селището
до Освобождението от турско робство.
Ежегодно разградските туристи провежда
поход до Комитетската къща в село Пороище
на 19 февруари-обесването на Васил Левски.