ЦЪРКОВЕН  ХОР  КЪМ  ХРАМА "СВ.  НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ"

И ХОР “ЖЕЛЕЗНИ СТРУНИ”

СМЕСЕН ХОР "ЖЕЛЕЗНИ СТРУНИ"

Историята на хоровото дело в град Разград започва със създаването на църковния хор непосредствено след Освобождението на града /28 януари 1878г./ За първи път многогласно църковно пеене разградчани чули от руснаците, които при тържествени случаи са устройвали църковни служби с участието на хорове от бойните части. Това създало предпоставка за възникване на хоровото дело в Разград. Основоположник на църковното хорово пеене в града е Павел С. Каракулаков, чийто род е от с. Шипка, Казанлъшко. Роден 1861 г. в Болград, Бесарабия, където завършва известната Болградска гимназия през 1878 г. През ваканцията същата година пристига в освободения Разград, където става учител по математика, но заедно с това ограмотява музикално децата по учебния предмет "нотно пеене" и въвежда т.нар. "цифрена нотна система". С подбрани ученици от основното и класното училище, за кратко време създава църковния хор от 20-24 хористи. Първата негова изява е през 1878 г, участвайки в празничната литургия на храма "Св. Николай". Павел Каракулаков развива и театрална дейност, става един от възобновителите на читалище "Съгласие", преименувано по негово предложение в "Развитие". Продължител на просветно-музикална дейност на Павел Каракулаков е украинецът-цигулар Алексей Владимирович Шулговски /1863-1926/, който през 1884 г. идва в Разград като първия учител специалист-музикант в петокласното окръжно училище с директор Анание Явашов и остава до 1891г. През този период подбира за църковния хор, който дирижира и наброява 25-30 хористи, певци на възраст от 12 до 26 години. Репертоарът включва църковни и светски песни. Гостува в други градове на страната. А. Шулговски остава в музикалния живот на Разград и като създател на първия следосвобожденски любителски оркестър, както и в страната като учител, диригент и музикален фолклорист във всички градове, където по-късно е живял.

След него за учител през учебната 1895/96 г. е назначен разградчанина Николай Теодоров. Завършил Пражката консерватория, той притежава висока музикална култура като музикант-цигулар и композитор. Успява да формира добър църковен хор и създава граждански мъжки хор от учители и младежи-любители. Умира млад, след тежко боледуване.

След него, ръководител на църковния хор, състоящ се от 40 хористи, става Максимилиан /Максим/ Димитров Стоянов /1867-1940/- разградски музикален педагог. Учил в Априловската гимназия - Габрово, където получава средно образование. Става учител в родния си град и повече от 30 години от своя живот е отдаден на музиката. Свири на флейта, пиколо и цигулка, участва като цигулар и диригент на камерния читалищен любителски оркестър. Голям е приносът му като един от най-авторитетните учители по цигулка в града. Църковният хор съществува до 1904 г, когато се създава певческото дружество "Железни струни".

На 23 април 1904г. група младежи любители-музиканти се събират и обмислят създаването на певческо дружество, което се учредява на 1 май 1904 г., наречено "Железни струни". Основателите са 28 /19 служители и работници и 9 ученици/. Избрано е настоятелство в състав: председател - Александър Чакъров, Марко Сапарев- подпредседател, секретар - Страшимир Стоянов, касиер- Борис Шалварджиев, библиотекар-домакин- Неделчо Николаев и управител /диригент/ на хора Коста Бърнев /1886-1915/. Новосформираният мъжки четиригласен хор, освен светски изпълнява и функциите на църковен хор. Хорът става смесен, състоящ се от 70-80 жени и мъже, който изнася своя първи концерт на 20 януари 1907 г. До 1915 г. хорът е дирижиран от Коста Бърнев, роден в Разград, син на известния разградчанин Бърни Бърнев и брат на създателя на симфоничния разградски оркестър-Илия Бърнев, който  се отличава като добър организатор, педагог и диригент. Участва като подпоручик о.з. в 19- пехотен полк през Балканската война, където в боевете край Люлебургас е тежко ранен и умира  едва 29 годишен. След смъртта му хор "Железни струни" се ръководи от няколко диригенти, които полагат усилия за съживяване на дейността му. Периодът 1915-1934 г е вторият период от живота и творческата дейност на певческото дружество. През 1919 г Стефан Вълчев създава независим и постоянен църковен хор, който ръководи 17 години, като привлича хористи от хор "Железни струни". Роден в Разград 1867 г., като ученик пее в първия църковен хор. Учи във Варна и София, където участва  в църковния хор на църквата "Св.Неделя". След завършване на образованието си пее в светски и църковни хорове във Варна. Дирижира църковните хорове в Шумен, Плевен и Търново, а след пенсионирането си и този в Разград до 01 юли 1936 г. В годината 1921, съвместно с оркестъра, в града  е подготвена първата в Разград оперета  “Царският пуяк” от Бордев.

Периодът 1934-1955 г е третият период от дейността на хора, под диригентството на Евстати Димчев,ученик на Илия Бърнев. От 1936 г хор "Железни струни" става и църковен и започва да пее отново в разградската църква като на диригентския пулт в църквата застава Евстати Димчев.

От 1939 до 1943 г църковният хор е дирижиран от Илия Бърнев, роден в Разград през 1889 г. Учи в Киевската и Московската консерватории. През Първата световна война е мобилизиран. След войната става хормайстор и диригент на оперетния "Свободен театър" в София. В Разградската гимназия е назначен за учител по музика, където престоява 27 години. Тук изгражда ученически хор и духова музика, ръководи хор "Железни струни " и църковния хор, а през 1922 дирижира първия концерт на създадения от него Разградски симфоничен оркестър-венецът на неговия творчески живот. Едни от най-добрите му възпитаници - Евстати Димчев, Райчо Василев Радев /1919-1987/ и Димо  Халачев стават диригенти на църковния хор. От 1943 до 1945 г хорът е дирижиран от Георги Иванов Вачев, а от 1945 до 1948 г отново диригент става Евстати Димчев, от 1949 до 1952 - Георги Попйонков Генчев,а от 1953-1954 г - от Райчо Василев. От 1960 г до смъртта си- Димо Трифонов Халачев/1929-1989/ е щатен диригент на хор "Железни струни", а 1954-1955 г ръководи и църковния хор. За неговата дългогодишна диригентска творческа дейност е удостоен посмъртно със званието "Почетен гражданин на град Разград" на 28 януари 1999 г.

От 1955 до началото на 1958 г, диригент е Борис Филков Атанасов. Като добър нотописец той прави множество преписи на църковни и хорови произведения. Съставя голяма партитура от избрани песнопения, която дарява на църквата.

През 1994 г църковният хор от 24 хористи, става смесен четиригласен, с диригент Красен Любомилов Иванов, който от 1995 дирижира и смесеният хор "Железни струни".

През 1914 г. се заражда идеята музикалното дружество “Железни струни” да пстрои свой дом. Първото дарение от 14 златни наполеона / 280 франка/ дава Димитър Петров Бъчваров, роден в град Трявна през 1869 г, който през 1897 г в Разград създава семейство и остава до края на живота си. Развива свой бизнес. Без да е певец, той е избран за председател на създаденото певческо  музикално дружество “Железни струни”. Идеята за строителството угасва по време на войната. Едва през 1930 г се подема отново тази инициатива и започва набиране на дарения за реализирането й. Бъчваров закупува със свои средства сградата на бивш евангелистки дом и я предоставя на музикалното дружество. Заради щедростта му този родолюбив българин  е награден с орден “За човеколюбие” и благодарните хористи наричат дома “Димитър и Екатерина Бъчварови” и техните бюстове са поставени на видно място в него дълго време. Проектът е готов през 1938 г. и през 1940г. Музикалният дом в Разград е построен. Открит е на 5 май 1940г., където и до днес тази красива сграда приютява  хор "Железни струни".

Разградският смесен хор “Железни струни” към читалище “Развитие” е носител на орден “Кирил и Методий”- І степен, присъден по случай неговата 60 годишнина през 1964 г. Лауреат е от всички прегледи на любителското хорово изкуство в нашата страна през 1969, 1974, 1978, а през 1979г. завоюва званието “Представителен”. През 1975г получава високото отличие “Златна Фортуна” на Втората полифонична среща в град Фано- Италия. 1990г диригент на хора става Георги Младенов. През м. юни  1991г, под диригентството на  Димчо Рупчев е концертното турне във Франция. През м. ноември 1993 г е успешното концертно турне в Белгия и Франция, когато е подписана Хартата за приятелство между Разград и Шалон ан Шампан. През м. май 2000 г.хорът печели втора награда на Четвъртия национален преглед на църковно-славянската музика “Златен ек от златния век” в град Велики Преслав.

Хор “Железни струни” осъществява успешни гастроли в Русия, Унгария, Германия, Италия, Франция, Белгия, Македония. През м. май 2001 г. Разград е домакин на организирания хоров празник “Здравей хилядолетие”, в който участват освен него  и хорове от Шумен, Русе и Търговище. През м. юли същата година, Разградският хор участва във фестивал-конкурса в град Превеза- Гърция, от където се завръща със сребърно отличие в категория “ смесени хорове”. Взема участие в празничния концерт през май 2003 г в зала “България” -София. Последната международна изява на хора е през юни  2003 г. в Италия, където участва в Х-ия Международен хоров конкурс “Орландо ди Лассо“, от където се завръща със спечелен бронзов медал. Днес хор “Железни струни” със своята 100-годишна история е най-представителната певческа формация на територията на Разградска област, която наред с оркестровото дело, пази живи и предава за поколенията музикалните традиции на Разград, Разградският хор принадлежи не само на музикалния живот на града, но и на българската музикална култура, на певческия авторитет на България.

На 21.05.2004 в залата на новия театър, с тържествен концерт са отбелязани 125 години хорово пеене в Разград и 100-годишнината от основаването на хор “Железни струни”.