Разградската Часовникова кула
се издига в центъра на града, в озеленена
градинка в близост до новата сграда на
театъра. В миналото в града е имало друга
часовникова кула. На 22 юни 1767г. в Разград
пристига датският инженер
Карстен Нибур, който в своите пътни бележки
отбелязва, че от своите дълги пътувания в
Африка, Индия и на Балканите, единствено в
Разград е видял градска часовник върху
кула. По -подробни сведения за старата
часовникова кула дава английският
пътешественик Уалш, който придружавал 1821 г.
от Цариград до Англия английския
посланик лорд Странгфорд. В книгата си
издадена през 1828 г. той пише, че върху
камбаната на градския часовник има излят
надпис на унгарски език, с посочена 1731 г. и
град Оровица, Банат /Румъния/. Вероятно
камбаната е донесена от църква като трофей ,
от времето на австротурските войни. Твърди
се, че старата часовникова кула е съборена,
поради наклоняване и на нейно място е
изградена нова, запазена до днес на своето
място.
Известно е, че през
1864 г. е построена новата часовникова кула,
дело на тревненския майстор от
Възраждането, уста Тодор Тончев, преселник
от тревненския балкан, живял в с.Балкански,
Разградско след Освобождението. Кулата се
отличава от другите часовникови кули у нас
по своята архитектура. Представлява голямо
каменно тяло, изградено от варовикови
блокове от кариерите Куру-дере, до Разград с
височина 12.20 м., и лека дървена надстройка
над него с куполна покривка- височина до
върха 7.55 м. Тялото на кулата е паралелепипед
с квадратна основа, с дължина 4.40м. долу и
горе-4.10 м. Над цокола четирите ъгли
продължават с полуколони, върху които има
извит в дъга корниз. Над него излиза второ
паралелепипедно тяло. Най-отгоре има
осмостенна дървена надстройка, чиято долна
част е обкована с дъски. Общата височина на кулата до върха на кубето е около
26.15 м.На южната страна е циферблатът на
часовника. Покривът й е издигнат на осем
колони в романски стил. Голямата красота на
кулата е доведена до съвършенство от
формата на камбаната, която е под купола.
Смята се, че часовниковият механизъм и
камбаната са от старата кула и дори, че
механизмът е направен в България. По своята
архитектура Разградската часовникова кула
е различна от подобните й в други селища на
страната. Отличителната й специфичност от
форми и детайли я прави сходна с
възрожденската църковна архитектура.
Разград е осмият град в страната, който през
1767 г се сдобива с часовник върху кула след
Пловдив, Пещера, Етрополе, Шумен, Карлово,
Берковица и Свищов. Новата разградска
часовникова кула е четвъртата по височина в
страната след кулите в Ботевград, Банско,
Габрово. Каменното й тяло /без камбанарията/
е най- високото в страната - 17.90 м., следвано
от кулите в Банско- 17.50 и Карнобат- 14 м.
Около 60-те години е
реставрирана дървената надстройка-камбанарията.
През есента на 1961 г е извършен ремонт -
сменен е часовниковият механизъм,
съхраняван в Историческия музей, сменен е
оригиналният циферблат. Новият е квадратен,
вдлъбнат навътре в камбанарията, с
луминисцентно осветление. Пред стрелките
му е поставено едно от първите плоски
стъкла, произведено в новопостроения
тогава разградски Завод за плоско стъкло
"Дянко Стефанов". През лятото на
1978г. е направен втори циферблат от
северната страна на камбанарията. Двата
циферблата са като първоначалния - кръгли и
издадени навън, без стъкла и осветление.
Часовниковата кула е обявена за паметник на
културата с национално значение през 1984 г.