АБРИТУС

Един от най-добре проучените, благоустроени и експонирани антични градове в страната е Абритус край гр. Разград. Векове този град е бил непознат за науката и местното население.

Преди повече от 2000 години, на 1км източно от днешния Разград е съществувало тракийско селище с неизвестно име. Римляните продължили неговия живот през средата на Iв., след установяване на властта си в провинция Долна Мизия. Руините на Абритус напомнят за цветущ трако-римски град, просъществувал до края на VIв., когато е разграбен, разрушен, опожарен и обезлюден при грабителските нашествия на авари и други племена. През VII в. Върху развалините на античния град се изгражда старобългарско селище, с неизвестно име, съществувало до X в.  След това, върху терена на Абритус няма обитатели. През XIII - XIV век западно от Абритус се намирало средновековно българско селище, известно под името Хръсград, Хезарград, Херазград, Хразград, както са го наричали турците, за което се знае твърде малко. Селището е превзето при турските нашествия на османлиите към 1388-1389 г. Днешният Разград е негов продължител.

Разкопките започват през 1887г., организирани от акад. Анание Явашов в западната част на Хисарлъшката могила. Той разкрил  трикорабна базилика от V - VI в.н.е. С намерените материали е уредена сбирка в старата сграда на Разградската гимназия, което поставя началото на музейното дело в региона. Следващите разкопки Явашов провел през 1893г., върху източната, най-висока част, където разкрил старохристиянска куполовидна църква от V - VI в. Резултатите от тези разкопки са публикувани през 1894г. в "Български алманах" и през 1904г. в "Юбилеен сборник по случай 35 годишнината на Разградското читалище "Развитие". През следващите години Карел Шкорпил публикува подробно описание и план на Хисарлъка.

Систематични археологически разкопки и проучвания започват от 1953г. под научното ръководство на проф. Теофил Иванов и сътрудничеството на разградския Исторически музей, продължили до 1972г. През първите години е разкрита в източната част на античната крепост голяма робовладелска частна сграда с вътрешен двор и 22 мраморни йонийски колони, и 15 колони на южната страна, покрит тротоар и малък храм до западната страна на сградата, датирани в V - VI в. До 1972г. провежданите разкопки обхващат цялата крепостна стена. Така фортификационната система на Абритус получава своята завършеност с разкритите крепостни стени с 29 кули от 35, и 3 порти от 4-те. Останалите 6 кули и западната порта попадат под сградите на построения Завод за антибиотици и тяхното разкриване и експониране засега е невъзможно. Застроената площ, включена в крепостната стена и фортификационните съоръжения обхваща 150 дка. На изток извън крепостта на около още 150 дка било разположено неукрепено селище, в което живеели занаятчии, дребни собственици и други заселници, придружавали римската аркия. Така общата застроена площ на Абритус достига над 300 декара.

Една от сензациите на археологията е откриването на най-голямото в страната златно късноантично монетно съкровище от 835 броя (4 кг) сечени от 10 императори и императрици от V в.н.е., управлявали Източната римска империя и 1 на Западната римска империя.

Откриването на името и откриването на града е също голямо достижение на българската археологическа наука. В продължение на почти един век учените търсят античния град Абритус, описан от много летописци, особено във връзка с кръвопролитното сражение в околностите му през лятото на 251г. между готи и римляни, когато загива римският император Траян Деций (249-251г.)

Абритус е град с международна известност. Неговото проучване е съществен принос в развитието на българската историография и култура. С Решение №193 от 3 декември 1984г. на Бюрото на МС на Република България, Абритус е обявен за археологически резерват. Към него е построена сграда на специализирания музей "Абритус", с уредена археологическа експозиция с част от намерените при разкопките предмети, които изясняват картината за материалната и духовната култура през класическата древност.

През м. декември 2002г. в района на музея е експониран открит Лапидарий, включващ около 60 броя паметници: епиграфски паметници, надгробни плочи и архитектурни детайли.

Паметниците са обособени в три групи: посветителни, надгробни, архитектурни. Основната част от тях са от римската епоха ІІ-ІІІ в. от н.е., намерени в късноантичния римски град Абритус. Останалите са паметници от късното средновековие ХVІІІ-ХІХ век-надгробни и строителни надписи – християнски, мюсюлмански и арменски.