КАПАНСКИ АНСАМБЪЛ

Държавният ансамбъл за народни песни и танци "Лудогорие" има богата художествено-творческа история и професионално признание на наши и международни сцени.

Първите стъпки са направени през 1966г. в Разград. Към Профсъюзния дом на културата с директор Петранка Дацкова-Луканчевска е изграден хор и оркестър за народни песни с диригент Райчо Василев и танцов състав с художествен ръководител Георги Стефанов, който през есента е заменен с Кънчо Върбанов. Новосъздаденият ансамбъл получава името "Капанци" дошло от наименованието на етнографската група "капанци", населяваща част от земите на Лудогорието в този край. Специфичният музикален и танцов фолклор на капанците служи за основа при изграждане репертоара на състава. Следват сезон след сезон на упорит труд и постоянство за достигане на високи творчески постижения в името на голямата цел - ансамбълът да се превърне в огнище на родолюбие и на българщината, и да разнася у нас и по света песенното и танцово фолклорно изкуство.

Самодейците запяват първите капански песни обработка на проф. Николай Кауфман. Раждат се и първите ансамблови произведения- изпълнения с участието на хора, оркестъра и танцьори, по музика на изтъкнати композитори и хореографи. Започва усилена концертна дейност на Капанския ансамбъл. Първият концерт е изнесен на 24 април 1967 г в с. Осенец, Разградско, а през м.май- в театралната сцена, където разградчани бурно аплодират изпълнението на самодейците. През м. юни за първи път Българска телевизия излъчва изпълнения на танцовия състав. В рамките на зоновия преглед на Деветия световен младежки фестивал е изнесен първият концерт в друг окръг-  град Варна. Първото турне на ансамбъла е до град Видин същата година. Постепенно нараства броят на концертите и участията. През 1968 г са изнесени 18 концерта. Усилията се насочват към подготовката за участие в Третия републикански фестивал на художествената самодейност, където в заключителния етап ансамбълът завоюва два сребърни медала. През 1970 г се реализира първото задгранично турне в побратимения на Разград град Сомбатхей- Унгария, през 1972 г- в Жиар над Хрон- Чехословакия, 1973 г.- в Загреб- Югославия, 1974г- в СССР.

През 1971г за главен художествен ръководител и диригент е назначен Александър Христов, което е начало на нов етап в творческото развитие на Капанския ансамбъл. Създаден е щатен оркестър от народни инструменти, ансамбълът преминава на финансиране към Окръжния народен съвет-Разград. Поради спецификата на своя репертоар ансамбълът придобива самостоятелен облик. Създават се високохудожествени произведения от местния музикален и танцов фолклор. Раждат се прекрасните произведения  "Капанци" - музика Николай Кауфман, хореография Иван Донев, "Пролетни песни и танци" - муз. Кирил Стефанов, хор. Кирил Дженев, "Мъжки капански танц"- муз. Александър Христов, хореография Кирил Дженев и др.

Участието в ІV-я републикански фестивал на художествената самодейност през 1974 г донася на Капанския ансамбъл лауреатско звание и става носител на три златни медала, за което е и участието в гала-концерта. Десетият международен фестивал в град Бургас дава възможност за нова творческа изява на разградския ансамбъл. След фестивала за помощник-диригент на хоровия състав е назначена Мария Цветкова, която обогатява неговия репертоар. В Сомбатхей 1975 г Капанският ансамбъл участва с хор и оркестър в Международния хоров фестивал "Бела-Барток", където получава ласкавите отзиви на унгарските специалисти и публиката. В Третия международен фестивал "Добруджански дни",  ансамбълът получава правото да представи страната на Осмия международен фестивал "Картагенски дни" в Тунис, където участват състави от 20 страни. Кулминация е официалното представяне в древноримския амфитеатър в Картаген. Журито дава най-високата оценка на българите от Разград. Ансамбълът се завръща със златен медал и първа награда за солиста Георги Николов. Още едно сериозно представяне на ансамбъла - Първия фестивал на лауреатите на международни фестивали в Благоевград. Удостоен  е с награда за участие във фестивала "Пирински чанова", получава почетния  знак на фестивала и грамота.

За десетгодишнината от създаването на Капанския ансамбъл са налице трайни художествени постижения и активна концертна дейност. Репертоарът му включва над 50 заглавия, заслуга на всички самодейци и художествени ръководители. За диригент на оркестъра е назначен през 1976 г Борис Белчев. Поставят се все по-амбициозно в творчески план произведения - сюити. Капанският ансамбъл става  един от най- изявените фолклорни ансамбли в страната. През 1977г участва в Третия международен фестивал в град Шалон ан Шампан-Франция, където са очаровани от високата класа на българските изпълнители- танцьори, певци и музиканти.

От 1977г хореограф на ансамбъла е Румян Занев. Раждат се нови творби от местния музикален и танцов фолклор, главно по музика или обработка на Александър Христов, нови виждания и амбициозни стремежи към репертоара на ансамбъла от неговите ръководители. 1977г е плодотворна в развитието на състава, донася му 4 златни медала и званието "Лауреат на петия републикански фестивал на художествената самодейност", както и участие в концертно турне в Ирак. Венец на дългогодишната дейност  на самодейците е получената най-голяма награда "Златната брадва" от Дванадесетия международен фолклорен фестивал в Закопане- Полша, където участват 22 състава от 16 страни, с впечатляващото изпълнение на композицията "Лудогорие". През 1980г, за диригент на оркестъра е назначен Добромир Донев. Реализирани са нови художествени произведения. Успешно се представят разградските танцьори  на националния конкурс за камерни танци през 1981 г. в Горна Оряховица с танца "Любовта на ратая". Авторите на танца получават първа награда за музика и трета награда  за хореография. А през 1984 г на същия конкурс с  танца "Спомен" Румян Занев е удостоен с първа награда за  либрето, а Добромир Донев получава трета награда за музика.

През 1981 г Представителният капански ансамбъл участва в канцертно турне в СССР, а следващата година-в Първия международен фестивал без конкурсен характер, в Канада - в градовете Кингстон и Дрюмондвил, където участват 8 страни, а неговите концертни изяви по време на фестивала са 33. В израз на уважение, кметът на Дрюмондвил връчва на Разградския ансамбъл почетния знак на града.

За изключително високи художествени постижения, Комитетът за култура удостоява със специалната награда Капанския ансамбъл за народни песни и танци през 1982 г. Разраства се концертната дейност след тази година. Реализират се турнета в Унгария, Турция, Франция за участия в международни фестивали, откъдето Капанският ансамбъл винаги се завръща с награди.

Постигнатите успехи дават основание през 1986 г самодейният Капански ансамбъл да прерасне в Държавен ансамбъл за народни песни и танци “Лудогорие”, под ръководството на главния художествен ръководител Александър Христов, хореографът Румян Занев, диригентите Добромир Донев и Мария Цветкова. Първата голяма изява на държавния ансамбъл е в Международния фестивал на народните изкуства в град Нант-Франция през 1987, където изнася 14 концерта в различни градове и едночасов самостоятелен концерт предаван по Френската телевизия. Успешно участва в Дните на българската култура в побратимения град Нойбранденбург-Германия. Най-новата репертоарна програма на ансамбъл "Лудогорие" е отворена за фолкбалета, фолкджаза, дискофолк и градския фолклор, с оргинални хореографски решения при танцовите изпълнения.

За своята дългодишна история ансамбълът е изнесъл повече от 2000 концерта, с репертоар включващ над 160 заглавия, 50 записа в Българско радио, 6 филма с Българска телевизия, издадена е дългосвиреща грамофонна плоча и два компактдиска, провежда широка образователна програма.

За своята дългогодишна творческа дейност като главен художествен ръководител, музикант и композитор Александър Нейков Христов е удостоен със званието "Почетен гражданин на град Разград" на 27 януари 1997г. А 2003г главният художествен ръководител на ансамбъла-хореографът Румян Занев става лауреат на най-високото отличие на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България- "Кристалната лира" за цялостно творчество.