Художествена галерия “Проф. Илия Петров” има за начало малка сбирка от картини на местните художници - Коста Петров, Георги Йорданов, Димитър Арнаудов и авторското дарение на цялостна колекция от Максим Цанков.

През 1968 г. към Окръжен исторически музей - Разград е открита щатна бройка за отдел “Картинна галерия”, с цел съхраняване и обогатяване на съществуващата малка сбирка. Назначен е Ненко Метев (скулптор). Неговата задача, наред с разработване на съществуващата колекция, е да подготви общественото мнение за необходимостта от изграждане на художествена галерия в окръжния град.

Основно направление в събирателската дейност на бъдещата галерия е цялостно представяне на българското изобразително изкуство с подчертан народностен характер в периода на 20-те и 30-те години на ХХ век, а именно творчеството на големите майстори на четката Владимир Димитров-Майстора, Цянко Лавренов, Васил Стоилов, Златю Бояджиев и други, създали шедьоврите на българското изкуство. Художниците Илия Петров, Данаил Дечев, Никола Ганушев, Атанас Михов, Йордан Кръчмаров и други родени и работили в града са приоритет в създаването на колекцията. Не на последно място във фонда на галерията са включени и творби на местни художници от близкото минало и настояще, логично продължение на колекцията на Драган Данаилов

Значителен принос в създаването на колекция със значим ценностен характер представлява закупуването през 1968 г. на три значими творби - Илия Петров - “Мароканка”, Данаил Дечев - “Лудогорие”, Васил Стоилов - “Мадона”. През следващата година (1969) от Общата изложба на българските художници (София) са откупени седем платна на известните художници: Стоян Венев, Александър Поплилов, Иван Ненов, Борис Денев и други. Съществуващата по това време Държавна комисия дарява още седем картини от Бенчо Обрешков, Павлето, Петко Абаджиев и други.

Наред с извършване на проучвателна и събирателска дейност в този период ръководството на галерията работи усърдно и за намиране на подходяща база за изграждане на сграда за художествена галерия. Със съдействието на Кирил Данев - секретар на Общинския народен съвет през 1970-1971 г., реконструираната по проект на арх. Яким Петров книжарница на бул. “Ленин” 5 (сега “България”) се превръща в модерна за времето изложбена зала. Фасадата е оформена с декоративно пано, изпълнено по проект на Александър Денков. Първата изява в новата галерия е честването на 80 години от рождението на Данаил Дечев с изложба от негови творби.

В средата на месец ноември 1971 г. в галерията и още две подходящи за експониране на картини помещения, в различни места в града е открита първата изложба “ЛУДОГОРИЕ’71”. Това е първата мащабна проява на Съюза на българските художници в центъра на Лудогорието, която слага началото на този род изложби, открити по-късно в различни окръжни градове в страната.

След приключване на ОХИ “ЛУДОГОРИЕ’71”, на 11 май 1972 г. Художествената галерия е открита официално с постоянна експозиция от фонда.

Септември месец същата година галерията става домакин на най-голямата изява на младите хора в страната - “Национална младежка карикатурна изложба”, която по-късно през есента на 1996 година става международна.

През 1975 г. с решение на Окръжния народен съвет на художествената галерия се предоставя сградата на училище “Кирил и Методий”, която се намира в центъра на града. Отделени са 600 000 лева от бюджета на Окръжния народен съвет за реализиране проекта на арх. Дончев за адаптация на училището в галерия. По-късно ръководителите на града, принудени от предстоящото откриване на “Лудогорие’75”, вземат решение за палиативен ремонт, с което проектът на арх. Дончев се обрича на неизпълнение.

След смъртта на големия български художник, общественик и педагог академик проф. Илия Петров, с правителствено решение, галерията в родния му град Разград носи неговото име (1975 г.).

Художествена галерия “Проф. Илия Петров” притежава фонд от над 2500 произведения на изобразителното изкуство, създадени в периода края на IX и ХХ век, формиран през годините чрез откупки, дарения, контрактации и разпределения от Националната художествена галерия.

В различни периоди като уредници в галерията са работили художниците Велко Велко, Стоян Пеев, Данаил Цонев. От 1980 г. като уредник работи Боряна Възелова, през 1986 г. е назначена Румяна Иванова и през 1987 Росица Димитрова. Директор на галерията от нейното създаване до 2001 г. е скулпторът Ненко Метев. От юни 2001 г. с конкурс за директор е назначен Тодор Тодоров.

През годините на своето съществуване Художествената галерия се е утвърдила като важен културен институт за града и региона и музей на постиженията на съвременната пластична култура.